Много обичам да изработвам кокиченца!
Сравнително трудни за изработване, имат малки детайли, които изискват прецизност при изрязването, в оцветяването и в закрепянето.
По желание на клиент направих макет от кокичета със сняг.
Малко по- близък план и една Легенда за кокичето:
Бог събрал цветята, за да им даде цветна одежди. Червеният цвят бил за помолилата се за най-яркия цвят роза, теменужката била обагрена в лилаво, нарцисите в жълто. Така всички цветя били оцветени. Настрани останало мълчаливото кокиче. Стигнал и до него Господ, но вече краски не останали и не му дал цвят. Баба Зима видяла тъжно свелото главица цвете и й дожаляло. Приготвяла се тя да си замине със своите виелици и снегове, но спряла и отишла при него, казала му: „Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия, и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми и така ще обявиш завръщането на сестра ми – живителната пролет”.
Венче кокиче с различни цветни тичинки!
Някои пък предпочитаха букет от кокичета!
